Предлагаме ви един текст, дошъл от Латинска Америка, но с универсален разказ. Той е на Луис Фернандо Куaртас Акоста, а първата му публикация е в списанието ни „Кръстопът“:
В ъгъла има стълб на стълба има кабели на кабелите има лястовици в лястовиците има носталгия и в носталгията има дъждове и в капките живее сълза и в солта на супата щипка глад и в солта пикантно и в пикантното любов и в любовите коридор и в коридорите целувки и във всяка целувка трепет, и този внезапен студ и тези желания да се качиш на балкона, и тази градина, която приканва и това дръвче като опора и в цялото село има клюки и в клюките история и всичко става легенда, между улици и прозорци, после се връщаме към ъгъла, после се връщаме към селото, момичето се е оженило, момчето живее далеч, животът продължава, във всеки ъгъл спомен и във всеки спомен въздишка и в тази азбука на любовите, които се събуждат в кратка обиколка на улиците като бездомни кучета или котки по покривите.
