Понякога надеждата е това – угасващ прозорец и вейчица, устремена в небето. Понякога надеждата е жажда. А между живота и смъртта на едно село – жаждата за по-добър живот. Много села срещнахме и в двете части на проекта „Български прозорци“. И много от тях бяха само носталгичен спомен или просто туристическа атракция. Обезлюдени не от мор или война, а от желанието за по-добър живот, попиляло хората от тях в долините, в по-големите градове, предлагащи „бъдеще“. А понякога бъдещето се оказва точно като миналото, защото никоя жажда не се утолява ако търсиш живителната сила само с преместване в пространството…
(фотографиите са част от 140-те заснети и селектирани в рамките на проекта „Български прозорци – 20 години по-късно“)
