Много често по време на нашите пътувания към нашите „Български прозорци“ срещахме тази картина – и преди 20 години, и днес: погледът умилено се плъзва през цветята, после прегръща къщи, които „ни говорят“ – изричат разкази, през които сме формирали умиление към миналото, а после… Не забелязваме, че пътеката към тях е притихнала, че я няма, освен като спомен. Самият път към нея е вече всъщност през „спомена“, а не през реалността днес…
(фотографиите са от колекцията от 140, заснети и селектирани по време на „Български прозорци – 20 години по-късно)