„Стъбиците“, това странно и впечатляващо естествено изваяние в силуета на Пирин, от Добринище е неразличимо. Вижда се, но перспективата превръща този подход към върха в друго – в нещо привично…
В Добринище, докато си говорехме с един продавач на мляко за неговото „прокисване“ при варене и как да се предотврати, насмешлив глас зад нас произнесе „Мене па млèкото ми не прокиснува“, последвано от весел смях. Обърнах се и погледът ми срещна засмените очи на възрастна жена. Сигурно отдавна беше празнувала своята 70-а годишнина, но очите ѝ светеха млади, дръзки и усмихнати. „Оти не прокиснува ле? Оти го не ва̀рам. Секо нещо прокиснува, кога искаш да го пра’иш нещо друго, нещо, дека не е“.
Възможно ли е да е така и с живота. С живота ни?..
