Понякога надеждата е това – угасващ прозорец и вейчица, устремена в небето. Понякога надеждата е жажда. А между живота и смъртта на едно село – жаждата за по-добър живот. Много села срещнахме и в двете части на проекта „Български прозорци“. И много от тях бяха само носталгичен спомен или просто туристическа атракция. Обезлюдени не от…
Ако се прибираш поне два пъти от пътуване в долините между Пирин, Рила и Източните Родопи, няма как да не срещнаш поне веднъж такъв залез над Предела…
Всяка „плетенка“ има своя история. Дълъг разказ, крепен през вековете от нейната същност: „Дълготрайно е това, което се държи от преплитането. Не е толкова важно какво ще замажеш връз него отвътре и отвън – крепи го сърцевината, наплела в себе си много порив за живот, превърнат в плет, пазещ от стихиите“…
Това „Хей, кучее?!“, това спонтанно мое възклицание отпреди 20 години в Добринище, се повтаря отново и отново. Заедно с всички останали думи, разменяни с хората тогава. Сякаш времето е спряло…
Дали ще е в Ковачевица, дали ще е в Яково – тази картина е „обичайна“: мъждукащият, упорит живот, редом до разрухата… Спуснали са се хората долу, към градовете, в дирене на работа и прехрана. Съхранили са се, оцелели са. И само понякога, понякога си припомняме онази песен за „долната земя“, дето „по е поморлива“: (записът…
„Дядото“ – така го наричат. „Дядко Златко“ – благо се самоиронизира той. Първото е заради уважението, а самоиронията му – защото това е той. А неговите истории за видяно и живяно са безброй. Усмивката му разказва най-важната. И чайникът в ръката, който съпровожда усмивката.
С една необходимост започва и свършва тоя живот – „Нужен съм някому!“ – крясък, смях над дърветата, проскърцващи от учудване или две прашни вадички по бръчкавите скули на времето – с това се подпира човекът, който върви изправен – а само това е човекът, дето пътя си пътува или къта в себе си надеждата за…